Apr 14, 2009, 8:35 PM  

Карма 

  Poetry » Other
483 0 1

Нощ, мрак, студ, самота...

Нощ - по-ясна от деня.

Нощ - сестрице на смъртта.

Нощ - теб аз виня.

 

Че ме остави да те опозная

и побърза ти да ни сродиш,

че ме накара да те припозная

и сега не спираш ти да ме следиш.

 

Ден - сънувам сиви сенки сред мъгла,

нощ - будувам и сред спомени пътувам.

Светът изчезна - като балон, докоснат от игла,

а по черната дъга останах веч сама за него да тъгувам.

© Симона Войчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??