Карма
Сълзите си, ще пресуша
И мъката от себе си,
ще я изтръгна
По нов път,
ще закрача във зори
и миналото,
зад врата дебела, ще заключа
Ще зачертая всички наши планове
и нови,
само свои, ще напиша
И пътят си ще следвам –
неотлъчно, вярно
Заключила зад себе си,
едно несбъднало се минало
Ще тичам срещу вятъра
Ще падам в дупки
Ще се катеря по пътеки стръмни
Сама, ще се изправям
Сама и ще политам
Във студ ще мръзна
В горещини ще се топя
Сама,
със бурите ще се преборя!
Сама, ще нося кръста си!
Със всичко, всичко, ще се справя!
И всичко все сама –
добро или пък лошо,
ще посрещам...
Във името на
две крехки длани
Във името,
на две очи невинни,
които
носят блясъкът на мойте,
но погледът във тях...
е твоят...
Valentina Mitova
20/01/2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
