Карнавалът в Ксанти
Карнавалът в Ксанти
Макар че се е свъсил дядо божи
и студ скрипти под ниски небеса,
гърми градът разгулен и не може
веселието да изтрие ничия ръка.
Преди да се пресели в пустошта,
преди да отпътува към Отца си,
човекът иска да изхвърли със вика
на дяволски триножник ипостаса.
Рисува кожата и козина навлича,
копита, рогчета и дяволски нозе,
кипи езическа кръвта, издува жили -
и ето Пан, сатири и валкирии – що щеш!
Беснее армията с гномове безроди,
летят гадини, радва се плътта –
тълпите са обсебени, човеците по двойки
изплъзват се при Ной да се спасят.
А Ной, запретнат, потен и омазан,
върти на шиш изплашения град,
с разбити ключове се мержелее ладията,
брегът е мит, скрижалите – мълчат.
... дояждат своето, от себе си се хранят
тълпите страстни на елинския маскарад,
щом музиката млъкне и увяхнат ролите,
костюмите се свличат, а с тях – и смелостта...
Ще се завърне Тя при своя донжуан неверен,
децата си да нагостят със смях. Под лампата
вечерята е сложена за пира Заговезни.
В градината ще закопаят вчерашния грях...
( 17.03.2013)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
