akonitin (Никодим Сертов)
51 582
26.07.2009 г., 11:21 ч.

Картечар 

  Поезия » Любовна
926 0 7

'бах го, не бил съм никога така,
със  Нея се събуждам,
а без нея пък не мога да заспя.

Редя куплети въжделени ей така,
както картечар на ДОТ,
изписвам дълги ленти от слова.

Стрели да бяха, щеше да е таралеж,
сърцето в игленик съм го превърнал
и плувам в океани от копнеж,
понякога съм... пък посърнал. (да ме пита човек що)

Летя аз често във небето "сякаш от коприна",
докато не ме свали от там,
със: "Ше има пак... но догодина."

Ех, ако можех и напълно да я разбера,
да вляза някак си във нея...
о, не се червете много, господа,
защо и за това да не копнея...

© Никодим Сертов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??