Картечар
'бах го, не бил съм никога така,
със Нея се събуждам,
а без нея пък не мога да заспя.
Редя куплети въжделени ей така,
както картечар на ДОТ,
изписвам дълги ленти от слова.
Стрели да бяха, щеше да е таралеж,
сърцето в игленик съм го превърнал
и плувам в океани от копнеж,
понякога съм... пък посърнал. (да ме пита човек що)
Летя аз често във небето "сякаш от коприна",
докато не ме свали от там,
със: "Ше има пак... но догодина."
Ех, ако можех и напълно да я разбера,
да вляза някак си във нея...
о, не се червете много, господа,
защо и за това да не копнея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
