Картечар
'бах го, не бил съм никога така,
със Нея се събуждам,
а без нея пък не мога да заспя.
Редя куплети въжделени ей така,
както картечар на ДОТ,
изписвам дълги ленти от слова.
Стрели да бяха, щеше да е таралеж,
сърцето в игленик съм го превърнал
и плувам в океани от копнеж,
понякога съм... пък посърнал. (да ме пита човек що)
Летя аз често във небето "сякаш от коприна",
докато не ме свали от там,
със: "Ше има пак... но догодина."
Ех, ако можех и напълно да я разбера,
да вляза някак си във нея...
о, не се червете много, господа,
защо и за това да не копнея...
© Никодим Сертов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!Поздравче! -
....бах го човешко е за Нея да не копнееш!Всичко до време!
-
"Стрели да бяха, щеше да е таралеж,
сърцето в игленик съм го превърнал"...хей,махни бодлите-любовта обича рози,но не и таралежи! Поздравления! -
Благодаря, Агоп, прав си.
Светлзана, .
Белла, ще запуша аз теб, имаме уговорка никой да не умира докато... спазвай я. -
-
"догодина" е далече...много!
пробвай сега...!
отложеното е изгубено...!!!
поздрави от вълчан!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ей тва му се вика ЛИБОФФ!!