Картичка от морето
Разбиват се вълните с плясък
и пръскат ме с вода.
Сама съм посред птичи крясък,
далече от света.
Скалата хлъзгава прегръщам
със двете си ръце.
И сядам, да не се пързулна
с ранени колене.
Над мене облаци високи,
а вятърът играй
с изтласканите водорасли,
кипящи като в чай.
От бяло, синьо и от злато
покоят чак трепти.
Дори не знам дали ще можеш
да ме намериш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
