Разбиват се вълните с плясък
и пръскат ме с вода.
Сама съм посред птичи крясък,
далече от света.
Скалата хлъзгава прегръщам
със двете си ръце.
И сядам, да не се пързулна
с ранени колене.
Над мене облаци високи,
а вятърът играй
с изтласканите водорасли,
кипящи като в чай.
От бяло, синьо и от злато
покоят чак трепти.
Дори не знам дали ще можеш
да ме намериш ти.
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
