Разбиват се вълните с плясък
и пръскат ме с вода.
Сама съм посред птичи крясък,
далече от света.
Скалата хлъзгава прегръщам
със двете си ръце.
И сядам, да не се пързулна
с ранени колене.
Над мене облаци високи,
а вятърът играй
с изтласканите водорасли,
кипящи като в чай. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Публикувано във:
Стъпки 9. Поезия от български учени. СУБ 2018, с. 69.