Картичка от предстояща есен
КАРТИЧКА ОТ ПРЕДСТОЯЩА ЕСЕН
Хвърлил сламената ризка,
тича август под дъжда –
щур хлапак, бои разплискал
в песъчиннки и ръжда,
впрегнал слънчевия паяк –
да изплита златен кош –
и разстелил шарен шаяк –
да загръщам всяка нощ,
в звездна люлка да люлея
притишеното селце,
щом раздуха суховеят
стиска дъхаво сенце
сред брокатовия залез –
като захарче стопен,
тишината да погаля,
мракът да погълне мен,
да призная, че обичах,
че загубих, че боля,
и дъга – като свещичка
дълго в мислите ми тля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
