15.02.2023 г., 9:53

Картичка за празника на мама

1.3K 0 3

 

„С най-тънката четка рисуваш  трева!                               

И капчици цветни накапваш едва…       

И всяка тревичка е цъфнала, чудно!“

 „Но тези  боички са толкова трудни!“ 

        

„Тогава -  картинка от стар календар.

Цветя и калинка“. „Защо пък не? Да!“

„Залепваме  само..  Да цъфнат отново!“

„Подарък за мама! Но не е готово…“

 

Детето се труди: крила, пипала.

И в миг – пеперуда,  къде е била?

Дали на небето? Тъй синя! Но малка.

Откри я детето. В една химикалка!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Валентина Йотова, на Ани Монева и на всички, които прочетоха. Да, на всички, и на този, който ми е поставил тройка, макар че си мисля, че го е направил само за да обърне петицата на четворка и не съм сигурна, че е чел, може само да е отворил. На това стихотворение Валери Станков ми постави най-високата оценка, петица, в в сайт "ХуЛите" и се подписа под оценката (там не са анонимни), и под коментара си "Красиво!" се подписа.
  • Сладурско

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...