„С най-тънката четка рисуваш трева!
И капчици цветни накапваш едва…
И всяка тревичка е цъфнала, чудно!“
„Но тези боички са толкова трудни!“
„Тогава - картинка от стар календар.
Цветя и калинка“. „Защо пък не? Да!“
„Залепваме само.. Да цъфнат отново!“
„Подарък за мама! Но не е готово…“
Детето се труди: крила, пипала.
И в миг – пеперуда, къде е била?
Дали на небето? Тъй синя! Но малка.
Откри я детето. В една химикалка!
© Цонка Петрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
