„С най-тънката четка рисуваш трева!
И капчици цветни накапваш едва…
И всяка тревичка е цъфнала, чудно!“
„Но тези боички са толкова трудни!“
„Тогава - картинка от стар календар.
Цветя и калинка“. „Защо пък не? Да!“
„Залепваме само.. Да цъфнат отново!“
„Подарък за мама! Но не е готово…“
Детето се труди: крила, пипала.
И в миг – пеперуда, къде е била?
Дали на небето? Тъй синя! Но малка.
Откри я детето. В една химикалка!
© Цонка Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
