„С най-тънката четка рисуваш трева!
И капчици цветни накапваш едва…
И всяка тревичка е цъфнала, чудно!“
„Но тези боички са толкова трудни!“
„Тогава - картинка от стар календар.
Цветя и калинка“. „Защо пък не? Да!“
„Залепваме само.. Да цъфнат отново!“
„Подарък за мама! Но не е готово…“
Детето се труди: крила, пипала.
И в миг – пеперуда, къде е била?
Дали на небето? Тъй синя! Но малка.
Откри я детето. В една химикалка!
© Цонка Петрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
