adiveil

16 резултата

Тишина

Премълчаха деня тополите
край самотния речен бряг.
Със небето
преди говореха...
Днес са просто към него праг. ...
4.4K 1 76

Много

Благодаря ти, Дар -
за голямата поезия и за малките неща,
които ме правят щастлива!
Препънаха ме думите ти. Стресна ме
огромната им мощ - недоизказана, ...
3.9K 2 70

До минута

"Пред нас е цяла вечност - да забравим"
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките - ...
3.2K 1 65

* * *

Съжаляваш ли, Господи, дето направил си хората
и по лъч светлина за душата на всеки си дал?
Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.
Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал.
Ние можем да молим за хляб, за насъщна коричка, ...
3.7K 7 47

Завръщане

Прибирам се. Посреща ме дъждът -
студен, като сърцето ми разбито...
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах ...
4K 4 54

Да спрем...

Да спрем дотук - преди да се удавим
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето, ...
4K 3 55

Жеравна

Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,
и с вятъра, който, оставен на себе си сам,
сновеше, разгърден и див, между тебе и мене
и молеше част от възторга си жив да му дам.
Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора, ...
2.3K 20

Душата ми и ти

Душата ми разтегна се до скъсване
под тази закъсняла вече ласка.
А грубите ти пръсти я отблъскват -
до дрипавост, до кръв сега я драскат.
Но пак е твоя. Твоя до ограбване. ...
3.7K 21

Изтъняла любов

Моят стих изтъня - като стара, преносена риза.
Избеля от сълзи, неизплакани още дори.
Затова по-добре в него този път да не влизаш.
Ще го кърпя сама. Може би ще успея... или...
Бягат думите пак, разпилени от вятъра, чужди. ...
1.9K 1 29

Житейско

(посветено)
Не тъгувай по измамно бъдеще,
по щастие, измислено от хората.
Понякога го търсим и се връщаме,
залитайки от пътя и умората. ...
1.6K 1 19

Картина

Море и буря. Склона на вълна.
Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.
Проблясък бърз и черна тъмнина.
Душевен смут. И дъно на душата.
Мирише на бои. Кована мед. ...
1.6K 2 16

Раздяла

Днес раздялата идва естествено.
За последно с тъга ме целуваш.
Любовта, този стар пътешественик,
просто вдигна платна и отплува.
Без писма във бутилка и прочие ...
2.6K 19

Снежно

Не ми се спира. Искам още малко
да ровя с шепи пухкавия сняг.
Животът ми е шеметна пързалка -
летя надолу. И след малко пак.
И с ужас див косите ми се веят ...
1.7K 28

Равносметка

Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам.
Не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам.
Не ми прости, че винаги съм твоя - ...
1.6K 29

Да беше...

Художнико, да беше ме познавал,
когато бях дете и нямах нищо,
а всеки ден по нещичко раздавах
и всеки ден в сърцето си разнищвах
най-простички надежди и събития. ...
2.4K 2 44

Гара

Тук вече няма кой да ме посрещне...
Стоим на гарата - багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.
Стоим и чакаме. Какво? Съдбата? ...
2.3K 45