adiveil

16 резултата
  • Тишина

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Премълчаха деня тополите
    край самотния речен бряг.
    Със небето
    преди говореха...
    Днес са просто към него праг. ...
      3524  76 
  • Много

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Благодаря ти, Дар -
    за голямата поезия и за малките неща,
    които ме правят щастлива!
    Препънаха ме думите ти. Стресна ме
    огромната им мощ - недоизказана, ...
      2367  71 
  • До минута

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    "Пред нас е цяла вечност - да забравим"
    Кремена Стоева
    Забравям те. По малко и на глътки.
    Забравям, че без теб не ми е същото...
    По стълбите се качват чужди стъпките - ...
      2094  64 
  • * * *

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Съжаляваш ли, Господи, дето направил си хората
    и по лъч светлина за душата на всеки си дал?
    Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.
    Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал.
    Ние можем да молим за хляб, за насъщна коричка, ...
      1187  46 
  • Завръщане

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Прибирам се. Посреща ме дъждът -
    студен, като сърцето ми разбито...
    Не искам да ме помни този град
    или защо се връщам да ме пита.
    Изминаха години. Много прах ...
      2177  54 
  • Да спрем...

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Да спрем дотук - преди да се удавим
    в притеглящата ласка на прибоя...
    Аз искам тази вечер да забравя,
    че някога... до вчера... бях и твоя.
    Аз искам пред очите на морето, ...
      1875  55 
  • Жеравна

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,
    и с вятъра, който, оставен на себе си сам,
    сновеше, разгърден и див, между тебе и мене
    и молеше част от възторга си жив да му дам.
    Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора, ...
      1095  20 
  • Душата ми и ти

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Душата ми разтегна се до скъсване
    под тази закъсняла вече ласка.
    А грубите ти пръсти я отблъскват -
    до дрипавост, до кръв сега я драскат.
    Но пак е твоя. Твоя до ограбване. ...
      1628  21 
  • Изтъняла любов

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Моят стих изтъня - като стара, преносена риза.
    Избеля от сълзи, неизплакани още дори.
    Затова по-добре в него този път да не влизаш.
    Ще го кърпя сама. Може би ще успея... или...
    Бягат думите пак, разпилени от вятъра, чужди. ...
      1139  29 
  • Житейско

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    (посветено)
    Не тъгувай по измамно бъдеще,
    по щастие, измислено от хората.
    Понякога го търсим и се връщаме,
    залитайки от пътя и умората. ...
      772  19 
  • Картина

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Море и буря. Склона на вълна.
    Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.
    Проблясък бърз и черна тъмнина.
    Душевен смут. И дъно на душата.
    Мирише на бои. Кована мед. ...
      712  16 
  • Раздяла

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Днес раздялата идва естествено.
    За последно с тъга ме целуваш.
    Любовта, този стар пътешественик,
    просто вдигна платна и отплува.
    Без писма във бутилка и прочие ...
      1795  19 
  • Снежно

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Не ми се спира. Искам още малко
    да ровя с шепи пухкавия сняг.
    Животът ми е шеметна пързалка -
    летя надолу. И след малко пак.
    И с ужас див косите ми се веят ...
      975  28 
  • Равносметка

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Ти никога не ме погали с длани
    и никога не ме целуна с плам.
    Не излекува множеството рани,
    които всъщност бе нанесъл сам.
    Не ми прости, че винаги съм твоя - ...
      829  29 
  • Да беше...

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Художнико, да беше ме познавал,
    когато бях дете и нямах нищо,
    а всеки ден по нещичко раздавах
    и всеки ден в сърцето си разнищвах
    най-простички надежди и събития. ...
      1446  44 
  • Гара

    adiveil (Нина) adiveil
    Поезия
    Тук вече няма кой да ме посрещне...
    Стоим на гарата - багажът ми и аз.
    Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
    на хората, минаващи край нас.
    Стоим и чакаме. Какво? Съдбата? ...
      1451  45 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.