Картина
Рисувам раните на тишината...
сълзи и вехнещи безлюбия.
Платното ми е плат от вятър.
Боите – цветните илюзии.
Позира ми душата ти – тъй гола,
и всеки щрих изписва скрити мисли,
в очите ти е уморена болка -
палитри са от преживяни истини.
Поляните със розови любови
са фон с отблясъци лъжливи.
Рисувам те със плътските окови -
разпъната на формите красиви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
