Aug 20, 2014, 3:19 PM

Картина 

  Poetry » Love
362 0 3

Рисувам раните на тишината...
сълзи и вехнещи безлюбия.
Платното ми е плат от вятър.
Боите – цветните илюзии.

Позира ми душата ти – тъй гола,
и всеки щрих изписва скрити мисли,
в очите ти е уморена болка -
палитри са от преживяни истини.

Поляните със розови любови
са фон с отблясъци лъжливи.
Рисувам те със плътските окови -
разпъната на формите красиви.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви!
  • Прелестни метафори!Много са красиви, но след всяка следват тъга и мъка... Поздравления за прекрасното стихотворение!Много е истинско и разчувстващо, но носи болка!
  • Завладяваща рисунка "на платно от вятъра"!Чудесни сравнения!
    Харесах и го оценявам,Мишо!!!Поздрави от мен!
Random works
: ??:??