Рисувам раните на тишината...
сълзи и вехнещи безлюбия.
Платното ми е плат от вятър.
Боите – цветните илюзии.
Позира ми душата ти – тъй гола,
и всеки щрих изписва скрити мисли,
в очите ти е уморена болка -
палитри са от преживяни истини.
Поляните със розови любови
са фон с отблясъци лъжливи.
Рисувам те със плътските окови -
разпъната на формите красиви.
© Михаил Цветански All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
