2.05.2012 г., 23:52

Картина

1.1K 0 1

Обгръщащата миризма на тор,

петелът, кукуригащ сред полето.

Покрит със слама старият обор

и рееща гугутка във небето.

 

Усърдното жужене на пчелите,

мучаща крава във далечината.

Полъхващият вятър във липите,

окъпани от слънчева позлата.

 

Тревички, клони, мравчици и къщи,

лицето ми - от благост засияло.

От детството ми спомен ме прегръща,

ухаещ на градина разцъфтяла.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...