Обгръщащата миризма на тор,
петелът, кукуригащ сред полето.
Покрит със слама старият обор
и рееща гугутка във небето.
Усърдното жужене на пчелите,
мучаща крава във далечината.
Полъхващият вятър във липите,
окъпани от слънчева позлата.
Тревички, клони, мравчици и къщи,
лицето ми - от благост засияло.
От детството ми спомен ме прегръща,
ухаещ на градина разцъфтяла.
© Светлето All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
