Обгръщащата миризма на тор,
петелът, кукуригащ сред полето.
Покрит със слама старият обор
и рееща гугутка във небето.
Усърдното жужене на пчелите,
мучаща крава във далечината.
Полъхващият вятър във липите,
окъпани от слънчева позлата.
Тревички, клони, мравчици и къщи,
лицето ми - от благост засияло.
От детството ми спомен ме прегръща,
ухаещ на градина разцъфтяла.
© Светлето All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
