Обгръщащата миризма на тор,
петелът, кукуригащ сред полето.
Покрит със слама старият обор
и рееща гугутка във небето.
Усърдното жужене на пчелите,
мучаща крава във далечината.
Полъхващият вятър във липите,
окъпани от слънчева позлата.
Тревички, клони, мравчици и къщи,
лицето ми - от благост засияло.
От детството ми спомен ме прегръща,
ухаещ на градина разцъфтяла.
© Светлето All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
