Картина

2.01.2018 г., 0:43 ч.

Поезия » Любовна, Философска

545 0 2

Прекрасна картина пред мен стои.
Пред мен стои и пее.
Обгряна от слънчеви лъчи,
Афродита пред нея бледнее.

Медния гласец разтапя душата,
цветовете те вдъхновяват.
Така хубаво не грее и луната,
така красиво и листата не падат.

Забил поглед, седя настръхнал.
Нека не свършва този блян.
Блян, който надежда ми вдъхна,
който с емоции ме обля.

Сякаш някой заби ми шамар.
Музиката утихва, картината се размазва.
Че всичко е просто сън осъзнал,
Глупакът от леглото да стане отказва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ДжаниЮлкяр (Джани Юлкяр)

2018-01-02T16:47:57+02:00

Хмм ,предполагам ,че никой не би искал да стане ,хаха. Но е глупак ,защото отказва да приеме реалността ,а живее във вечен сън. ЧНГ ,много творчески успехи и много здраве!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-02T07:56:16+02:00

Не е глупак! Кой би искал да стане при такова видение? Аз бих искала да го видя пак! ЧНГ! Здраве, радост и щастие да ти донесе!