Картина
Прекрасна картина пред мен стои.
Пред мен стои и пее.
Обгряна от слънчеви лъчи,
Афродита пред нея бледнее.
Медния гласец разтапя душата,
цветовете те вдъхновяват.
Така хубаво не грее и луната,
така красиво и листата не падат.
Забил поглед, седя настръхнал.
Нека не свършва този блян.
Блян, който надежда ми вдъхна,
който с емоции ме обля.
Сякаш някой заби ми шамар.
Музиката утихва, картината се размазва.
Че всичко е просто сън осъзнал,
Глупакът от леглото да стане отказва.
© Джани Юлкяр All rights reserved.
