Картината
От портрета на стената
за прошка сключила ръце
ти гледаш ме о дево свята
с просълзеното лице
Сякаш в миг ще проговориш
очи в очи застанала със мен
готова си да отговориш
за всеки мой изминал ден
И някак си необяснимо
притаена във захлас
шептиш едва доуловимо
със божествения глас
Чия ли прошка ти измолваш
от вековете със сълзи
погълнала ти зли неволи
изстрадала човешките съдби
Прости ми ти о дево свята
доброто в мене съхрани
умолявам те пресвята дево
човеците благослови
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
