Картината

May 14, 2008, 2:08 PM

Poetry » Other

542 0 2

От портрета на стената
за прошка сключила ръце
ти гледаш ме о дево свята
с просълзеното лице
Сякаш в миг ще проговориш
очи в очи застанала със мен
готова си да отговориш
за всеки мой изминал ден
И някак си необяснимо
притаена във захлас
шептиш едва доуловимо
със божествения глас ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Картината

Want to read more?

Random works