14 мая 2008 г., 14:08

Картината

653 0 2

От портрета на стената

за прошка сключила ръце

ти гледаш ме  о дево свята

с просълзеното лице

 

Сякаш в миг ще проговориш

очи в очи застанала със мен

готова си да отговориш

за всеки мой изминал ден

 

И някак си необяснимо

притаена във захлас

шептиш едва доуловимо

 със божествения глас

 

Чия ли прошка ти измолваш

от вековете със сълзи

погълнала ти зли неволи

изстрадала човешките съдби

 

Прости ми ти о дево свята

доброто в мене съхрани

умолявам те пресвята дево

човеците  благослови

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....