Картината
От портрета на стената
за прошка сключила ръце
ти гледаш ме о дево свята
с просълзеното лице
Сякаш в миг ще проговориш
очи в очи застанала със мен
готова си да отговориш
за всеки мой изминал ден
И някак си необяснимо
притаена във захлас
шептиш едва доуловимо
със божествения глас
Чия ли прошка ти измолваш
от вековете със сълзи
погълнала ти зли неволи
изстрадала човешките съдби
Прости ми ти о дево свята
доброто в мене съхрани
умолявам те пресвята дево
човеците благослови
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
