17.07.2004 г., 15:37 ч.

Картоф 

  Поезия
4.5 / 6
2226 0 3
Някъде в Самоков
се родил един картоф.
Изтъпанчил се и рекъл:
-Какво като съм аз къртов,
нима не мога да обичам,
имам нужда от любов,
от самотата се отричам.
И тръгнал нашия къртов
да търси някое момиче,
което, нищо, че е той къртов
като къртов да го обича.
Като с магия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Предложения
  • Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
  • "На клепките ми грее светъл сън и моля се дано да те достигне..." Виж птиците политнали нагоре се вр...
  • Бащите никога не си отиват, стоят си там, до пътната врата, посрещат ветровете мълчаливо, а после вл...

Още произведения »