26.03.2017 г., 20:33 ч.

Катаклизъм 

  Поезия » Любовна
1397 7 8

 


В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.

Светкавици засвяткаха съдбовно,
разцепиха небето не веднъж,
а стъпките на вятъра греховен
танцуваха в полегналата ръж.

Изригнаха вулкани от желание,
обляха непристъпните скалѝ,
дочуха се сподавени стенания.
Дъждът!? Не се отказа да вали...

Разнежено, небето се усмихна,
когато напои с любов страстта,
телата ни отдадени притихнаха
в душата на възкръснала зора.

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??