20.08.2008 г., 12:58

Катарзис

794 0 8

Ще успее ли

Ева...

змията да надхитри...

Във въздуха

витаят неизречени думи -

мигат, светят, пламтят, трещят,

поглъщат въздуха,

под погледа на Ева...

забравен порив

като дракон се надига,

подушил палитра желания,

разсипва ги

пласт подир пласт,

до голота греховна...

с неземна прозрачност са телата,

обезумели от нега и страст...

звън на тънка струна,

царствен миг на залеза,

сладостен катарзис -

ликува душата...

 

Изплюй отхапаната ябълка,

Ева,

по-сладко е това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...