Ще успее ли
Ева...
змията да надхитри...
Във въздуха
витаят неизречени думи -
мигат, светят, пламтят, трещят,
поглъщат въздуха,
под погледа на Ева...
забравен порив
като дракон се надига,
подушил палитра желания,
разсипва ги
пласт подир пласт,
до голота греховна...
с неземна прозрачност са телата,
обезумели от нега и страст...
звън на тънка струна,
царствен миг на залеза,
сладостен катарзис -
ликува душата...
Изплюй отхапаната ябълка,
Ева,
по-сладко е това...
© Дима Всички права запазени