20.08.2008 г., 12:58

Катарзис

797 0 8

Ще успее ли

Ева...

змията да надхитри...

Във въздуха

витаят неизречени думи -

мигат, светят, пламтят, трещят,

поглъщат въздуха,

под погледа на Ева...

забравен порив

като дракон се надига,

подушил палитра желания,

разсипва ги

пласт подир пласт,

до голота греховна...

с неземна прозрачност са телата,

обезумели от нега и страст...

звън на тънка струна,

царствен миг на залеза,

сладостен катарзис -

ликува душата...

 

Изплюй отхапаната ябълка,

Ева,

по-сладко е това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...