Катастрофа
5, 10, 15 метра...
метрична градация,
с която губя най-красивата усмивка.
Отдалечаваш се, отдалечавам се,
усмихваш се, усмихвам се,
оставям част от мен при теб
и вземам част от теб при мен.
И идва кръстопът...
и всеки следва своя път.
Път без табели и знаци,
без ограничения за скоростта,
без ограничения за любовта.
И изниква само мисълта
дали пак ще се случи
тази катастрофа,
без кръв, без мъка, без коли,
само и единствено – аз и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Стефанов Всички права запазени
