17.09.2017 г., 9:42 ч.

Катастрофа 

  Поезия » Любовна
592 0 4

5, 10, 15 метра...

метрична градация,

с която губя най-красивата усмивка.

Отдалечаваш се, отдалечавам се,

усмихваш се, усмихвам се, 

оставям част от мен при теб

и вземам част от теб при мен.

И идва кръстопът...

и всеки следва своя път.

Път без табели и знаци,

без ограничения за скоростта,

без ограничения за любовта.

И изниква само мисълта

дали пак ще се случи 

тази катастрофа,

без кръв, без мъка, без коли,

само и единствено – аз и ти.

© Константин Стефанов Всички права запазени

...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??