stefanoV_ (Константин Стефанов) stefanoV_ (Константин Стефанов)
25
Sep 17, 2017, 9:42 AM

Катастрофа

  Poetry » Love
883 0 4

5, 10, 15 метра...

метрична градация,

с която губя най-красивата усмивка.

Отдалечаваш се, отдалечавам се,

усмихваш се, усмихвам се, 

оставям част от мен при теб

и вземам част от теб при мен.

И идва кръстопът...

и всеки следва своя път.

Път без табели и знаци,

без ограничения за скоростта,

без ограничения за любовта.

И изниква само мисълта

дали пак ще се случи 

тази катастрофа,

без кръв, без мъка, без коли,

само и единствено – аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Стефанов All rights reserved.

...

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0