9.11.2020 г., 16:15

Категорично

467 3 14

Айде, моля ви, не ме учете, 

как, какво, защо да публикувам!

Немам нужда от фалшивите съвети, 

от образа си тук не се срамувам!

 

Не съм ви крава, че да ме насочвате, 

към яслата с сено, или солта. 

Почти поет съм (толкова си мога, Господи)

и пиша стиховете си с кръвта, 

която в вените ми циркулира, 

а други ги творя напук!

 

Който иска, нека да анализира, 

но не очаквайте от мене да съм друг!

 

Различен съм! Не съм стандартната порода,

която е лишена от рога. 

На никому не съм подлога

и няма да се променя. 

 

Ще бъда себе си, какъвто съм, такъв!

Мразете ме, злобейте, аз съм аз!

Смешник и грешник с прокълната кръв, 

един обречен в тишината глас, 

дразнител, който има свое мнение, 

и за мнозина... имащ нужда от кютек... 

 

Но аз до свойто погребение 

ще се стремя... да съм човек!

     *****

Уроците, съветите... отровата... 

от мене дръще си ги, моля, по-далеч!

Рогата ми е, казах го, породата, 

и меча го посрещам с остър меч!...

 

Да, ясно е, ще имам много рани, 

които по вампирски ще изпиете, 

но жив дори да ме ядат пирани, 

да моля милост няма да ме чуете!...

 

Крилата ми, с бодливата си тел,

не можете да омотаете. 

Небето ми небе е без предел, 

а на поезията си, нищо че я каляте,

не слагам опаковки и вериги. 

Презирайте я, мачкайте, горете, 

дори и слаба, тя пак ще намига, 

и ще говори, ще говори с гласовете 

на лудостта ми, за която няма диагноза. 

   *****

И в казаното тук аз се кълна!

И думите ми не са куха поза, 

а Вяра, Принципи... дори Съдба!...

 

09.11.2020.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Силвия.
    Иринче, вече е към теб наистина, сори, но понякога буквите ми се размазват (извинение винаги ще се намери) и, грешиш. Има определени личности, които от години само търсят случай да ме за хапят. Още преди да дойда тук.
    Ако определения, към мен отправени от типа, цитирам, Графоман, Слабоумен, на ниво трети клас, срам за поезията, това че те четат толкова нищо не значи и още много други, не са проява на лично отношение, значи наистина съм Слабоумен.
    Вярвам и знам, че определени лица не могат да ме дишат!
    Танче, това и правя, колкото и както умея. Опитите да ме променят с набиване на канчето са обречени на неуспех.
    Ина, извинявай, много кофти ми стана, но наистина в момента просто и след 3 прочита не схванах нищо. Имам чувството, че мозъка ми отказва чат-пат.
    А дух имам и в излишък.
    Ничка, чак се усмихнах, като прочетох, но и се зареди с енергия от думите ти!
    Благодаря на всички ви за подкрепата и човещината.
  • Гош бъди себе си, с недостатъците си, с първичността си, с чувството си за ирония и самоирония, за инфантилността ти понякога да се връщаш към детското и вълшебното, което е магия и малко хора умеят!
    Всички имаме своите слабости, водовъртежи и бримки на съдбата, на времето!
    Всички имаме някаква стилистика, усет, фантазия, мярка, емоция, да сложиш маската творец е трудна мисия, защото ти трябва да показваш, илюстрираш много неща, да бъдеш истински и да намериш своята си стилистика, да облечеш точните дрешки на думите си, да ги пречупваш през своята си мембрана на пропускливост!
    И да повиеш своята си рожба, стих!
    Дали аудиторията ще го приеме, хареса е вече субективност, защото само дадена дума или емоция, може да породи лавина от възприятие!
    Бъди себе си Гош и отстоявай своята аура, т.е себе си!
  • Точно това трябва да правиш с духа, в такова положение - казах го вчера и на близки хора, в това положение и не ми е смешно изобщо. Коментарът ми не е философки, такава съм си в живота - "философствам" като трябва и аз да си каля духа. Това което написах, това мисля, няма подтекстове и метафори. Изразявам се замотано и в живота, та понякога да се чуди човек защо точно така съм го казала. И не си хаби силите... знам какво е да си в това положение. Просто бях тук и прочетох. И разбрах, че обръщението е към мен, не към Ирина. Това да е проблема...
  • Пиши, Гоше, както душата ти говори! Поезия или не, важното е да имаме възможност да споделяме мислите си в рими.
  • Ох, че прекрасно обръщение! Знам, че вината е в температурата или редактора, но как да сдържа тази топлина, която ми се разля навсякъде
    Майтапа настрана, позицията ти е безпогрешна. С изключение на думички като фалшиви, подлога, отрова, вампирски, вериги, мразете, злобейте, милост.....
    Георги, защо толкова лично приемаш нещата? Това е просто сайт за писане и нищо, че е врящ казан. Всеки минава, казва и заминава, а после отива да си стопли мусака. Едва ли цялата ненавист човешка е насочена към теб и стиховете ти. Не го вярвам. Не вярвам и ти да го вярваш.
    Бързо оздравяване ти желая

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...