Категорично
Айде, моля ви, не ме учете,
как, какво, защо да публикувам!
Немам нужда от фалшивите съвети,
от образа си тук не се срамувам!
Не съм ви крава, че да ме насочвате,
към яслата с сено, или солта.
Почти поет съм (толкова си мога, Господи)
и пиша стиховете си с кръвта,
която в вените ми циркулира,
а други ги творя напук!
Който иска, нека да анализира,
но не очаквайте от мене да съм друг!
Различен съм! Не съм стандартната порода,
която е лишена от рога.
На никому не съм подлога
и няма да се променя.
Ще бъда себе си, какъвто съм, такъв!
Мразете ме, злобейте, аз съм аз!
Смешник и грешник с прокълната кръв,
един обречен в тишината глас,
дразнител, който има свое мнение,
и за мнозина... имащ нужда от кютек...
Но аз до свойто погребение
ще се стремя... да съм човек!
*****
Уроците, съветите... отровата...
от мене дръще си ги, моля, по-далеч!
Рогата ми е, казах го, породата,
и меча го посрещам с остър меч!...
Да, ясно е, ще имам много рани,
които по вампирски ще изпиете,
но жив дори да ме ядат пирани,
да моля милост няма да ме чуете!...
Крилата ми, с бодливата си тел,
не можете да омотаете.
Небето ми небе е без предел,
а на поезията си, нищо че я каляте,
не слагам опаковки и вериги.
Презирайте я, мачкайте, горете,
дори и слаба, тя пак ще намига,
и ще говори, ще говори с гласовете
на лудостта ми, за която няма диагноза.
*****
И в казаното тук аз се кълна!
И думите ми не са куха поза,
а Вяра, Принципи... дори Съдба!...
09.11.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Гош бъди себе си, с недостатъците си, с първичността си, с чувството си за ирония и самоирония, за инфантилността ти понякога да се връщаш към детското и вълшебното, което е магия и малко хора умеят!
Всички имаме своите слабости, водовъртежи и бримки на съдбата, на времето!
Всички имаме някаква стилистика, усет, фантазия, мярка, емоция, да сложиш маската творец е трудна мисия, защото ти трябва да показваш, илюстрираш много неща, да бъдеш истински и да намериш своята си стилистика, да облечеш точните дрешки на думите си, да ги пречупваш през своята си мембрана на пропускливост!
И да повиеш своята си рожба, стих!
Дали аудиторията ще го приеме, хареса е вече субективност, защото само дадена дума или емоция, може да породи лавина от възприятие!
Бъди себе си Гош и отстоявай своята аура, т.е себе си! -
Точно това трябва да правиш с духа, в такова положение - казах го вчера и на близки хора, в това положение и не ми е смешно изобщо. Коментарът ми не е философки, такава съм си в живота - "философствам" като трябва и аз да си каля духа. Това което написах, това мисля, няма подтекстове и метафори. Изразявам се замотано и в живота, та понякога да се чуди човек защо точно така съм го казала. И не си хаби силите... знам какво е да си в това положение. Просто бях тук и прочетох. И разбрах, че обръщението е към мен, не към Ирина. Това да е проблема...
-
Пиши, Гоше, както душата ти говори! Поезия или не, важното е да имаме възможност да споделяме мислите си в рими.
-
Ох, че прекрасно обръщение! Знам, че вината е в температурата или редактора, но как да сдържа тази топлина, която ми се разля навсякъде
Майтапа настрана, позицията ти е безпогрешна. С изключение на думички като фалшиви, подлога, отрова, вампирски, вериги, мразете, злобейте, милост.....
Георги, защо толкова лично приемаш нещата? Това е просто сайт за писане и нищо, че е врящ казан. Всеки минава, казва и заминава, а после отива да си стопли мусака. Едва ли цялата ненавист човешка е насочена към теб и стиховете ти. Не го вярвам. Не вярвам и ти да го вярваш.
Бързо оздравяване ти желая -
Щом така го приемаш, Георги - така да е.
Скорошно оздравяване ти желая! -
Мерси, Дени, права си!
Доколкото другото, засега тя ме е свалила яко, но пък тук си калявам бойния дух и не се давам на лоши мисли 😊 -
Всеки трябва да бъде преди всичко себе си.
Оздравявай! Сваляй я тая Корона. -
Много философски казано тук, Иринче, с температура към 40 градуса, кашлица, болки при дишането, схващане по цялото тяло и прочие, плюс умерено (в момента) главоболие, се отказвам да анализирам и да си го преведа. Прекалено много усилия, които точно сега, не ми се хвърлят.
Но все пак ти благодаря за дългия коментар. -
Да, имаш си собствена терапия. Това го разбирам. Защото и аз съм така. Но не разбирам други неща, които съм кометирала под твои произведения. Не с цел да те поправя. А по-скоро да се оправя аз- да се ориентирам. Аз затова слагам и звездичките, малко, много...но от душа дето казват, - заради мен самата. Заради това, което ми се е искало и не съм получила или заради това, което съм получила, че даже и отгоре... когато съм прочела, видяла, но и тази система за оценяване си е в моя ръкав. А всичко, от което съм научила нещо, може и да е една буква само- слагам в любими. И така..животът си върви, според живеещите го.
-
Благодаря, Ина.
Аз целя няколко неща, като водещо е да имам собствен стил. Да, може нивото на творбите ми да не е в небето, но начинът по-който творя, да не е част от масовото, от стандартното, от това, което мнозина твърдят, че е единственият път за писане.
Друго водещо е сам да не си внуша, че ме бива, затова пускам редовно от боклука, за да си напомня сам на себе си, че съм далеч, далеч от висините сини.
И още има, но да не разкривам всички козове от ръкава на потник си... -
Съгласна съм с Георги "А какво ще публикувам, силно, слабо, злободневно, нежно, гнусно, или разсмиващо, това си решавам единствено аз, без да се съобразявам и 1% с нечие чуждо мнение." Само така се изгражда истински образ според лична преценка. Но може да се изгради и фалшив по този начин. Всичко зависи какво иска творецът и каквото иска, това постига.
"Да, ясно е, ще имам много рани,
които по вампирски ще изпиете,
но жив дори да ме ядат пирани,
да моля милост няма да ме чуете!..." ! -
Читателят има пълното право да се обажда винаги и по-всяко време. Автор, които не е разбрал това, не е дорасъл за публичното пространство!
И не това е темата на стихото, всъщност, но ще затворя очето тук и ще намигна с другото.
Силвия, кефиш ме, като опонент, защото владееш словото и емоциите. Знаеш, къде и как да удариш, но и къде и как да погалиш...
Е, мен ударите ме правят по-силен, а гъделичкането по егото и суетата не ме прави сляп за някои странични неща 😋
А какво ще публикувам, силно, слабо, злободневно, нежно, гнусно, или разсмиващо, това си решавам единствено аз, без да се съобразявам и 1% с нечие чуждо мнение.
Благодаря ти за включването. -
А така, ядосай се малко... Думни му на читателя един между очите 🤕- да не се обажда повече. 😉
Но без шега ти казвам, че тази категоричност е сто пъти по-истинска от другото.
От една пираня. 😀
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Иринче, вече е към теб наистина, сори, но понякога буквите ми се размазват (извинение винаги ще се намери) и, грешиш. Има определени личности, които от години само търсят случай да ме за хапят. Още преди да дойда тук.
Ако определения, към мен отправени от типа, цитирам, Графоман, Слабоумен, на ниво трети клас, срам за поезията, това че те четат толкова нищо не значи и още много други, не са проява на лично отношение, значи наистина съм Слабоумен.
Вярвам и знам, че определени лица не могат да ме дишат!
Танче, това и правя, колкото и както умея. Опитите да ме променят с набиване на канчето са обречени на неуспех.
Ина, извинявай, много кофти ми стана, но наистина в момента просто и след 3 прочита не схванах нищо. Имам чувството, че мозъка ми отказва чат-пат.
А дух имам и в излишък.
Ничка, чак се усмихнах, като прочетох, но и се зареди с енергия от думите ти!
Благодаря на всички ви за подкрепата и човещината.