12.06.2020 г., 16:09

Катеричката и гъбките

2.4K 0 0

                                       Рано, рано, с весела походка

                                       катеричка рунтавелка тръгна на разходка

                                       по малката пътечка, през зелената горичка

                                       да налее в стомничка студена водичка.

                

                                       Когато стигна на полянката в средата,

                                       където струеше водичка от чешмата,

                                       две облачета в небето се спряха,

                                       капки дъжд от тях заваляха.

               

                                       От дъжда, като малко юначе,

                                       на полянката гъбка показа калпаче,

                                       до нея показа се друга и друга,

                                       изпълниха полянката цяла задруга.

          

                                       Видя ги катеричката, подскачи от радост, 

                                       знаеше на гъбките тяхната сладост,

                                       набра ги на купчинка, на клонче наниза,

                                       останалите събра в бялата си риза.

              

                                       Обратно по пътечката забърза да се връща,

                                       да ги сложи в сушилнята на свойта къща,

                                       за лютата зима запаси да натрупа,

                                       да приготви в гърненце ароматна супа.

               

                                       Тогава да покани на весел обяд

                                       всички приятели, целият отряд - 

                                       шареното кълваче, зайко дългоушко,

                                       таралежко ежко, мечето послушко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...