Като лист хартия
смачка ми сърцето
и сега се крия
и плача за което.
Като къща стара
и ненужните ти вещи.
аз горя в пожара
със розовите свещи.
Като скучна книга
в шкафа съм оставен
и ми се повдига
от това, че съм забравен.
Като буря в мрака,
като тъжен ден...
Сърцето в мене плака
че няма те до мен.
Като мъртво тяло...
Тяло без душа...
Днеска искам само
покрай тебе да стоя.
Като луд, побъркан,
влюбен, ненормален.
С тебе съм се забъркал
в свят, един брутален.
Като лягам нощем
ти в съня се връщаш.
Още чакам, още
пак да ме прегръщаш.
И тебе като влака,
спрян от светофара,
душата ми те чака
на таз проклета гара.
© Krischo Всички права запазени