Като лист хартия

смачка ми сърцето

и сега се крия

и плача за което.

Като къща стара

и ненужните ти вещи.

аз горя в пожара

със розовите свещи.

Като скучна книга

в шкафа съм оставен

и ми се повдига

от това, че съм забравен.

Като буря в мрака,

като тъжен ден...

Сърцето в мене плака

че няма те до мен.

Като мъртво тяло...

Тяло без душа...

Днеска искам само

покрай тебе да стоя.

Като луд, побъркан,

влюбен, ненормален.

С тебе съм се забъркал

в свят, един брутален.

Като лягам нощем

ти в съня се връщаш.

Още чакам, още

пак да ме прегръщаш.

И тебе като влака,

спрян от светофара,

душата ми те чака

на таз проклета гара.