17.12.2008 г., 7:44

Като цигара и уиски

1.2K 0 1
 

 Захапи ме,

като цигара.


Запали ме

и бъди небрежен и жаден,

както когато палиш цигара.


Засмучи ме.

Вдишай ме дълбоко.

Почувствай наслада от вкуса ми.


А сега ме издишай,
но бавно.

 

Усети аромата ми...


Остави ме в пепелника.

Но не при останалите -
изгорели и стари цигари.

 

Знаеш,

 не съм като тях.


Но не!
Не ме оставяй да догарям...

 

Наслаждавай ми се

 до момента,

в който ме пожелаеш...

Отново!


А сега повтори...


Захапи ме.

Засмучи ме.

 

Разпали ме.

 

Вдишай ме

и после ме издишай.


Остави ме да се стеля наоколо...

Да проникна във всяко кътче

и да остане там ароматът ми.


За да можеш да си спомниш за мен,

когато изгоря...


Ще остана в теб

и ще ме усещаш,

и ще ме искаш,

и ще ме замениш с друга,

но няма да усетиш
този вкус и тази страст...

 

Отпий от мен сега,

като от уиски.

Мой ред е да те изгоря.

 

Преглътни ме
и усети огъня ми.

Как те паря и те изгарям.


Дали сега аз не те влудявам?


Усети ме
,

да,
по цялото ти тяло.


Искаш още, нали?


Отпий ме отново,

почувствай пак този огън.


И отново, и отново...

Остави ме да те изгоря,

съзнанието ти да замъгля

и да те опияня...

 

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е!Браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....