Като цигара и уиски

 Захапи ме,

като цигара.

Запали ме

и бъди небрежен и жаден,

както когато палиш цигара.

Засмучи ме.

Вдишай ме дълбоко.

Почувствай наслада от вкуса ми.

А сега ме издишай,
но бавно.

Усети аромата ми...

Остави ме в пепелника.

Но не при останалите -
изгорели и стари цигари.

Знаеш,

 не съм като тях.

Но не!
Не ме оставяй да догарям...

Наслаждавай ми се

 до момента,

в който ме пожелаеш...

Отново!

А сега повтори...

Захапи ме.

Засмучи ме.

Разпали ме.

Вдишай ме

и после ме издишай.

Остави ме да се стеля наоколо...

Да проникна във всяко кътче

и да остане там ароматът ми.

За да можеш да си спомниш за мен,

когато изгоря...

Ще остана в теб

и ще ме усещаш,

и ще ме искаш,

и ще ме замениш с друга,

но няма да усетиш
този вкус и тази страст...

Отпий от мен сега,

като от уиски.

Мой ред е да те изгоря.

Преглътни ме
и усети огъня ми.

Как те паря и те изгарям.

Дали сега аз не те влудявам?

Усети ме,

да,
по цялото ти тяло.

Искаш още, нали?

Отпий ме отново,

почувствай пак този огън.

И отново, и отново...

Остави ме да те изгоря,

съзнанието ти да замъгля

и да те опияня...