Като децата сме, пукне ли пролет
Слънцето ходи на детска градина,
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита
сутрин да гали тревата с очи,
с мини цигулки щом литнат пчелите,
шарена черга на хълм да качи.
Вятърът пощи снежинки от захар,
бърка сезоните и за урок,
шумки събира и трънчета маха,
пътят да стане по-чист и широк.
Учи се облаци да прекатурва,
ноти да крие под рижав капчук,
как да си вземе, подгонен от буря,
чехли назаем от Малкия Мук.
А зад завоя с букетче от риган,
мента, коприва и див маргарит,
с рокля от ябълков цвят пак пристига
новата пролет, добро да дари.
В пухкава пяна се къпе топола,
кърпи мармотът проскубан кожух,
като децата сме, пукне ли пролет
и заразих се, сандали обух...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
