2.02.2008 г., 8:47

Като дете

1.1K 0 4
Като дете винаги съм се чудил -
защо наесен пожълтяват
и капят тъжно листата.

Защо напролет толкова много
проливен дъжд измива земята.

Защо светът под белия сняг,
красиво облякъл света,
е пуст и студен - мрачен.

Сега знам, че на дърветата капят листата -
от мъка горчива да гледат
на хората болния свят.

Че небето от любов по земята скърби
и единствено със сълзи докосва
нагорещената суха земя.
И благодарна тя за тази любов се отплаща,
става красива, зелена и снажна - цъфти.

Че красив изглежда светът под воала,
на мечти, копнежи и блянове детски...
Разбрах най-сетне
тези истини прости и лесни,
че в голямото крий се смъртта
и че малкото, невиждано някак,
са истинските ценни неща.

Че щастието е за романтици,
че любовта е за тези, които я търсят,
не сред света.
Че често трудът и тъгата
учат на мъдрост много повече
от смях и веселба.

Че доброто трудно расте
в горкото човешко сърце.
Но надеждата щом натежи,
изпълва се и отново цъфти.

Ако туй нелогично ви се струва,
истината тогава не съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краси Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....