2.02.2008 г., 8:47

Като дете

1.1K 0 4
Като дете винаги съм се чудил -
защо наесен пожълтяват
и капят тъжно листата.

Защо напролет толкова много
проливен дъжд измива земята.

Защо светът под белия сняг,
красиво облякъл света,
е пуст и студен - мрачен.

Сега знам, че на дърветата капят листата -
от мъка горчива да гледат
на хората болния свят.

Че небето от любов по земята скърби
и единствено със сълзи докосва
нагорещената суха земя.
И благодарна тя за тази любов се отплаща,
става красива, зелена и снажна - цъфти.

Че красив изглежда светът под воала,
на мечти, копнежи и блянове детски...
Разбрах най-сетне
тези истини прости и лесни,
че в голямото крий се смъртта
и че малкото, невиждано някак,
са истинските ценни неща.

Че щастието е за романтици,
че любовта е за тези, които я търсят,
не сред света.
Че често трудът и тъгата
учат на мъдрост много повече
от смях и веселба.

Че доброто трудно расте
в горкото човешко сърце.
Но надеждата щом натежи,
изпълва се и отново цъфти.

Ако туй нелогично ви се струва,
истината тогава не съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краси Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...