Като дете
Като дете винаги съм се чудил -
защо наесен пожълтяват
и капят тъжно листата.
Защо напролет толкова много
проливен дъжд измива земята.
Защо светът под белия сняг,
красиво облякъл света,
е пуст и студен - мрачен.
Сега знам, че на дърветата капят листата -
от мъка горчива да гледат
на хората болния свят.
Че небето от любов по земята скърби
и единствено със сълзи докосва
нагорещената суха земя.
И благодарна тя за тази любов се отплаща,
става красива, зелена и снажна - цъфти.
Че красив изглежда светът под воала,
на мечти, копнежи и блянове детски...
Разбрах най-сетне
тези истини прости и лесни,
че в голямото крий се смъртта
и че малкото, невиждано някак,
са истинските ценни неща.
Че щастието е за романтици,
че любовта е за тези, които я търсят,
не сред света.
Че често трудът и тъгата
учат на мъдрост много повече
от смях и веселба.
Че доброто трудно расте
в горкото човешко сърце.
Но надеждата щом натежи,
изпълва се и отново цъфти.
Ако туй нелогично ви се струва,
истината тогава не съществува.
защо наесен пожълтяват
и капят тъжно листата.
Защо напролет толкова много
проливен дъжд измива земята.
Защо светът под белия сняг,
красиво облякъл света,
е пуст и студен - мрачен.
Сега знам, че на дърветата капят листата -
от мъка горчива да гледат
на хората болния свят.
Че небето от любов по земята скърби
и единствено със сълзи докосва
нагорещената суха земя.
И благодарна тя за тази любов се отплаща,
става красива, зелена и снажна - цъфти.
Че красив изглежда светът под воала,
на мечти, копнежи и блянове детски...
Разбрах най-сетне
тези истини прости и лесни,
че в голямото крий се смъртта
и че малкото, невиждано някак,
са истинските ценни неща.
Че щастието е за романтици,
че любовта е за тези, които я търсят,
не сред света.
Че често трудът и тъгата
учат на мъдрост много повече
от смях и веселба.
Че доброто трудно расте
в горкото човешко сърце.
Но надеждата щом натежи,
изпълва се и отново цъфти.
Ако туй нелогично ви се струва,
истината тогава не съществува.
© Краси Иванов All rights reserved.
