27.05.2007 г., 18:43 ч.
Като Дъга
Като Дъга
Като дъгата вън -
и болката ми тъй ще се разтвори,
като лъжичка захар в сутрешно кафе.
Горещо е. Отпивам малка глътка.
Горчи. До вчера го обичах с две.
Видение от светлина и цвят -
дъгата като призрак е - измама.
И като моста, свързал твоя с моя свят,
след няколко минути ще я няма.
Да те попитам даже не успях -
защо пече и едновременно вали...
И как по устните остави смях,
а във очите ми - сълзи.
Научи ме през тях да се усмихвам,
да ме боли, а да ми е добре;
показа ми какво е да поискаш
да нямаш във гърдите си сърце.
Като дъга във въздуха ми се стопи;
остави ме - самотна атмосфера.
Навън пече и едновременно вали.
Кафето пари. Аз защо треперя?
В зениците ми няма капка сън;
прибра се слънчицето, облак го закри.
Дъга. Дъга ли? Няма нищо вън.
Небето щедро дъжд ми подари.
Красива и нетрайна -
колко и приличаш!
И пак пече и едновременно вали.
На мен ли, чудя се, се учи да обичаш?
По навик - смея се, а вътре ме боли...
© Елена Леонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Лени нямам думи...стихотворението ти ме докосна,,толкова е нежно и толкова болезнено.....!!!!!!!!!!!!Ако можех щях да ти поставя безброй шестици....
-
Красиво и болезнено е!
Допи ми се кафе!
Поздрав за хубавия стих! -
Много хубаво стихотворение.
-
Превъзходен стих!!!
-
Хубав стих, Елена. Хубаво пишеш. Преди време четох от теб "Диви коне"
и също много ми хареса. Успех, момиче. -
Поздравления за чудесния стих, Елена!!!
-
"На мен ли, чудя се, се учи да обичаш?
По навик - смея се, а вътре ме боли..."
Много въздействащ стих!
Поздрав! -
Дъга. Дъга ли? Няма нищо вън.
Небето щедро дъжд ми подари.
Красива и нетрайна -
колко й приличаш!
И пак пече и едновременно вали.
На мен ли, чудя се, се учи да обичаш?
По навик - смея се, а вътре ме боли...
* * *
Докосващо!
Думи нямам! Поздрави! -
фантастично!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
