Като дъгата вън - и болката ми тъй ще се разтвори, като лъжичка захар в сутрешно кафе. Горещо е. Отпивам малка глътка. Горчи. До вчера го обичах с две.
Видение от светлина и цвят - дъгата като призрак е - измама. И като моста, свързал твоя с моя свят, след няколко минути ще я няма.
Да те попитам даже не успях - защо пече и едновременно вали... И как по устните остави смях, а във очите ми - сълзи.
Научи ме през тях да се усмихвам, да ме боли, а да ми е добре; показа ми какво е да поискаш да нямаш във гърдите си сърце.
Като дъга във въздуха ми се стопи; остави ме - самотна атмосфера. Навън пече и едновременно вали. Кафето пари. Аз защо треперя?
В зениците ми няма капка сън; прибра се слънчицето, облак го закри. Дъга. Дъга ли? Няма нищо вън. Небето щедро дъжд ми подари.
Красива и нетрайна - колко и приличаш! И пак пече и едновременно вали. На мен ли, чудя се, се учи да обичаш? По навик - смея се, а вътре ме боли...
Дъга. Дъга ли? Няма нищо вън.
Небето щедро дъжд ми подари.
Красива и нетрайна -
колко й приличаш!
И пак пече и едновременно вали.
На мен ли, чудя се, се учи да обичаш?
По навик - смея се, а вътре ме боли...
* * *
Докосващо!
Думи нямам! Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.