Като Дъга
Като Дъга
Като дъгата вън -
и болката ми тъй ще се разтвори,
като лъжичка захар в сутрешно кафе.
Горещо е. Отпивам малка глътка.
Горчи. До вчера го обичах с две.
Видение от светлина и цвят -
дъгата като призрак е - измама.
И като моста, свързал твоя с моя свят,
след няколко минути ще я няма.
Да те попитам даже не успях -
защо пече и едновременно вали...
И как по устните остави смях,
а във очите ми - сълзи.
Научи ме през тях да се усмихвам,
да ме боли, а да ми е добре;
показа ми какво е да поискаш
да нямаш във гърдите си сърце.
Като дъга във въздуха ми се стопи;
остави ме - самотна атмосфера.
Навън пече и едновременно вали.
Кафето пари. Аз защо треперя?
В зениците ми няма капка сън;
прибра се слънчицето, облак го закри.
Дъга. Дъга ли? Няма нищо вън.
Небето щедро дъжд ми подари.
Красива и нетрайна -
колко и приличаш!
И пак пече и едновременно вали.
На мен ли, чудя се, се учи да обичаш?
По навик - смея се, а вътре ме боли...
© Елена Леонова All rights reserved.
