daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 650
26.03.2022 г., 9:35 ч.

Като гръб на котарак 

  Поезия » Друга
245 3 11

Вън е тъмно. 
Таласъмно. 
Не е вечер да обичаш...
Ще изчакам да се съмне, за да си сваря небе. 
Черна котка
със походка 
на крадец нощта облича. 
И оставя само нотка от каквото вчера бе. 

 

Бяхме двама. 
В мен те няма. 
И светът ми е черупка.
А в душата зее яма, пълна с хрипкава вина. 
Ще я скрия...
Ще се свия
в абсолютна черна дупка.
Като гладен вълк ще вия срещу бялата луна.

 

Дъжд... Не чакам
прошка в мрака. 
Тръгвай, че ще те намокри.
Гледал си от котарака как се стъпва по лъжи —
лява лапа, 
дясна клапа, 
хлъзгав ламаринен покрив...
И се молиш, яд прехапал, пулсът ти да издържи... 

 

Зарежи ме. 
Разрежи ме
като фокусник кутия. 
Как изчезвам покажи им. Или жертвай ме в гамбит. 
Накажи ме. 
Отвържи ме. 
Изгори като хартия
мойте думи. Излъжи ме, за да станем някак квит...

 

Забрави ме. 
Зарови ме
надълбоко в някой вторник, 
който няма ред да взима чак до края на света. 
Действай смело
при разстрела
на сърцето ми — злосторник, 
че с лъжи затри умело цели пролети, лета...

 

Щом улучиш, 
си приключил. 
Можеш да се размагьосаш.
Но обречен да се случи моят филм е пак и пак —
някой лъгал, 
друг зад ъгъл
чул и страшно се ядосал — 
в тоя свят, измамно-кръгъл, като гръб на котарак. 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??