22.10.2025 г., 6:08

Като бръкнах в архива си

144 0 0

ЗА ХИГИЕНА НА РАЗУМА

 

С лед този конски тропот

по билото

за към върха,

прободено,

и времето е ненадейно спряло.

 

Трапезата е сложена:

дванайсет чаши -

и една...

 

Не ги докосвайте -

кръвта от тялото Му

вече е изпита!

 

А с вечност

могат да се навечерят само тези,

които

отдавна не са гладни...

 

1982

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© никодим попникодимов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...