genkaivanova (Генка)
102 2017
6.12.2007 г., 10:01 ч.

Като изповед 

  Поезия » Любовна
590 0 9

Душата ми се скъса като струна

от тъжна и захвърлена китара

безкрайно непотребна, нежелана

душата ми сега ридае в мрака.

 

Лицето ми се сви от много болка

като парче от книга изгоряла.

Сърцето ми не знае още колко

ще може да остане цяло.

 

Очите си изплаках да тъгувам

по своята мечта непозволена.

Загубих свойта непреклонна вяра

за теб да страдам  - тъжна и сломена.

© Генка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??