Като изповед
Душата ми се скъса като струна
от тъжна и захвърлена китара
безкрайно непотребна, нежелана
душата ми сега ридае в мрака.
Лицето ми се сви от много болка
като парче от книга изгоряла.
Сърцето ми не знае още колко
ще може да остане цяло.
Очите си изплаках да тъгувам
по своята мечта непозволена.
Загубих свойта непреклонна вяра
за теб да страдам - тъжна и сломена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Всички права запазени
Прегръщам те,мила!!!
