genkaivanova (Генка)
102 2017
Dec 6, 2007, 10:01 AM

Като изповед 

  Poetry » Love
589 0 9

Душата ми се скъса като струна

от тъжна и захвърлена китара

безкрайно непотребна, нежелана

душата ми сега ридае в мрака.

 

Лицето ми се сви от много болка

като парче от книга изгоряла.

Сърцето ми не знае още колко

ще може да остане цяло.

 

Очите си изплаках да тъгувам

по своята мечта непозволена.

Загубих свойта непреклонна вяра

за теб да страдам  - тъжна и сломена.

© Генка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??