Душата ми се скъса като струна
от тъжна и захвърлена китара
безкрайно непотребна, нежелана
душата ми сега ридае в мрака.
Лицето ми се сви от много болка
като парче от книга изгоряла.
Сърцето ми не знае още колко
ще може да остане цяло.
Очите си изплаках да тъгувам
по своята мечта непозволена.
Загубих свойта непреклонна вяра
за теб да страдам - тъжна и сломена.
© Генка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръщам те,мила!!!