Като изповед

Poetry » Love

779 0 9

Душата ми се скъса като струна

от тъжна и захвърлена китара

безкрайно непотребна, нежелана

душата ми сега ридае в мрака.

Лицето ми се сви от много болка

като парче от книга изгоряла.

Сърцето ми не знае още колко

ще може да остане цяло.

Очите си изплаках да тъгувам

по своята мечта непозволена.

Загубих свойта непреклонна вяра

за теб да страдам - тъжна и сломена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nella_gold (Нели )

Много тъжен, но чувствен стих,Генка! Поздравления!

2007-12-06T20:26:28+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Тъжно е такаПрегръщам те,мила!!!

2007-12-06T16:18:01+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Тъжен стих!Без вяра не може...

2007-12-06T15:54:20+02:00
Индиана (Криси)

Лицето ми се сви от много болка
като парче от книга изгоряла.

Прелестна и в тъгата...!!!
АПЛОСИДМЕНТИ, ГЕНКА!!!

2007-12-06T13:08:48+02:00
darisss (Дарина Шопова)

Прекрасен стих!
Не губи вярата!

2007-12-06T11:15:59+02:00