Като жената
В мига, когато три звезди изрових от долапа,
видях Луната натежала с цвят на зряла круша.
„Ти в пазвата ми капка мед, ако речеш да капнеш –
с око на бухал птиците ще виждаш!“ – Заслуша се
липа нагиздена с пчеличките... Какво изтрака?
Във приказката без късмет, Луната се поряза
на сенките от шарен боб: „тик-так“ и на „тик-така“...
Почервеня нощта... за влюбени на въ́рба в сряда!
... Луната преоблечена в цвят бяло грозде мушна
през пръстите на утрото избридани гайтани.
На устните на изгрев преди да спре, хитрушата
нащипа стръкчета липа от слънце златоткани.
Какво ще прави с тях? – разбъбряха се кукурузи-
зеленокоси, зрели, плувнали върху баира.
Луна-като жена! – за старата любов кутсузна,
изплита нов венец... на работа да се намира 😊
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Тера!
-
Наистина приказен стих.Хареса ми това,че сравняваш луната с жена.
-
Няма как - всяко нещо носи две страни. Приказките са винаги с хубав край, но защото са приказки. Благодаря ви!
-
Хубаво.
-
Ех, тази Луна!!! Светлина в безкрайната тъмнина...Хареса ми интерпретацията ти на лунната символика! И се забавлявах:
" изплита нов венец... на работа да се намира 😊" -
Пак си извадила котлето, Красе. Омайна магия е този стих, леко нагарчаща.
-
Красе, истинско удоволствие ☀️🌹
-
Много е приказно!
-
Да, в този смисъл е Иржи, но щом ме питаш, значи не му е много наред смисъла
някога имаше много вкусен кукуруз. -
А на мен ми личи, Краси, нещо нашенско, от моя край. Това " на вЪрба" означава "никога"/ не знам дали в тоя смисъл си го употребила/, както и пак от там е "кукуруз", а не царевица....И ми стана мило....
-
Каквото и да чуя за този стих - все ще е вярно, Гавраиле. Личи си му главоболието...
-
Като старинна легенда.
-
привиждат ми се разни неща, Деа мерси!
-
Като приказка е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
