Като жената
В мига, когато три звезди изрових от долапа,
видях Луната натежала с цвят на зряла круша.
„Ти в пазвата ми капка мед, ако речеш да капнеш –
с око на бухал птиците ще виждаш!“ – Заслуша се
липа нагиздена с пчеличките... Какво изтрака?
Във приказката без късмет, Луната се поряза
на сенките от шарен боб: „тик-так“ и на „тик-така“...
Почервеня нощта... за влюбени на въ́рба в сряда!
... Луната преоблечена в цвят бяло грозде мушна
през пръстите на утрото избридани гайтани.
На устните на изгрев преди да спре, хитрушата
нащипа стръкчета липа от слънце златоткани.
Какво ще прави с тях? – разбъбряха се кукурузи-
зеленокоси, зрели, плувнали върху баира.
Луна-като жена! – за старата любов кутсузна,
изплита нов венец... на работа да се намира 😊
© Красимира Чакърова All rights reserved.
