Летях за миг безкрило като капка,
преди с пръстта гореща да се слея
и в гънките на мокрите ти длани
разбитото си тяло да разлея.
Преди да те докосна мимолетно,
загубила втвърдената си плътност
и мислите ми водни да олекнат -
на атоми в нощта да се разпръснат.
Умирам като капка дъжд и нямо
се раждам пак с деня във празнотата.
Пробитата невидима мембрана
залепвам с целостта на самотата. ...