Като капка дъжд
Летях за миг безкрило като капка,
преди с пръстта гореща да се слея
и в гънките на мокрите ти длани
разбитото си тяло да разлея.
Преди да те докосна мимолетно,
загубила втвърдената си плътност
и мислите ми водни да олекнат -
на атоми в нощта да се разпръснат.
Умирам като капка дъжд и нямо
се раждам пак с деня във празнотата.
Пробитата невидима мембрана
залепвам с целостта на самотата.
В дълбокото на мътната ти същност
изгубвам очертаната си форма,
а после кръговратно я възвръщам.
И кръгово започвам да те гоня.
По гънките на мокрите ти длани,
по сухото на хладните ти думи...
навсякъде откривам, че ме няма.
Потънах в празнотата помежду ни.
По голото на немите ти устни,
по тихото на скритите ти рани...
навсякъде безсмислено се търсех.
Сълзите се топяха, неразбрани.
...
Разлива се на капки самотата,
отвътре, по дъждовните ми вени.
По тънките стени на сетивата
пулсират отпечатъци от тебе...
© Инна All rights reserved.
