Като кубче лед
Сред този разтопен от жега град
глобално ще измръзна посред лято.
Избягах уж от стария си свят,
но в този ми е същото. Познатото.
По улиците крачи някой друг,
с когото нищо няма да си кажем.
Изшлайфал си е думите на струг
и те подскачат кухо по паважа.
И бабата на пейката е чужда -
не е онази с тъжната латерна.
Дори и тя от мене няма нужда -
брои монети с израз на банкерка.
Две кучета прозяват морно паст
и дъвчат мудно жегата от скука.
Изплезвам им се - не наум, на глас -
с надеждата да видят, че съм тук.
Следобедът се точи като мед,
край който слънчеви оси лениво жилят.
Топя се бавно. Като кубче лед
в последна глътка ледено дайкири.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
