19.07.2012 г., 14:06 ч.

Като кубче лед 

  Поезия » Друга
5.0 / 7
747 0 6

Сред този разтопен от жега град
глобално ще измръзна посред лято.
Избягах уж от стария си свят,
но в този ми е същото. Познатото.

По улиците крачи някой друг,
с когото нищо няма да си кажем.
Изшлайфал си е думите на струг
и те подскачат кухо по паважа.

И бабата на пейката е чужда -
не е онази с тъжната латерна.
Дори и тя от мене няма нужда -
брои монети с израз на банкерка.

Две кучета прозяват морно паст
и дъвчат мудно жегата от скука.
Изплезвам им се - не наум, на глас -
с надеждата да видят, че съм тук.

Следобедът се точи като мед,
край който слънчеви оси лениво жилят.
Топя се бавно. Като кубче лед
в последна глътка ледено дайкири.

 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
  • Ще спра дотук преди да се подхлъзна, но няма да ти кажа: „Остани!”. Душата ми сега ужасно зъзне под ...
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...

Още произведения »