hristam (Христина Мачикян)
531 928
Jul 19, 2012, 2:06 PM

Като кубче лед 

  Poetry » Other
744 0 6

Сред този разтопен от жега град
глобално ще измръзна посред лято.
Избягах уж от стария си свят,
но в този ми е същото. Познатото.

По улиците крачи някой друг,
с когото нищо няма да си кажем.
Изшлайфал си е думите на струг
и те подскачат кухо по паважа.

И бабата на пейката е чужда -
не е онази с тъжната латерна.
Дори и тя от мене няма нужда -
брои монети с израз на банкерка.

Две кучета прозяват морно паст
и дъвчат мудно жегата от скука.
Изплезвам им се - не наум, на глас -
с надеждата да видят, че съм тук.

Следобедът се точи като мед,
край който слънчеви оси лениво жилят.
Топя се бавно. Като кубче лед
в последна глътка ледено дайкири.

 

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??