Като куче
Когато бях край Турция на служба,
в баирите на Странджа и Сакар,
със куче, там завързах вечна дружба!
До него аз бях славен граничар!
То можеше - да хваща във зародиш
престъпници по техните следи.
То ден и нощ, не спираше да броди
по синори сред гъстите гори.
Ловяхме с него много - “хулигани”!
Младежи с неподстригани коси.
Момичета - в зелени дъждобрани,
по джинси и по късички поли.
Веднъж - когато пуснах по следата,
другарят ми да гони “хулиган”,
видях една “престъпница” в гората
да гали нежно моя млад Балкан.
Затичах се - задъхано към нея,
развиках се на руски: - Хенде хок!
Девойката, започна да се смее!
Изпадна в истерично-смешен шок!
Насочих в миг калашника, в гърдите
на младата шокирана жена!
Но кучето ми, зяпна ме в очите.
Със злоба, то към мене изръмжа!
Извиках му - да спре, да се излага.
По мацето да почне, да ръмжи!
Заплаших го веднага със приклада!
Че гладно, тази вечер ще заспи.
Но грозната заплаха беше жалка,
в сравнение със нежната ръка -
Балкан, не се страхуваше от палка!
Той беше влюбен в младата жена!
Загледах се - в изплашената дама.
Видях, че има правилни черти.
Размислих, и в следобедната драма
я пуснах зад браздата да върви.
Тя гушна за последно своя, Шаро!
Целуна го щастлива по носа!
Обърна се и... бързо се подкара
към своята лелеяна мечта!
Прегърнах се с любимото ми куче,
погалих го по умната глава!
То... с тази случка бързо ме научи
да пазя, като куче, Любовта!
Провокирано, вдъхновено и посветено
на Краси (Ина Калина).
Юри
Йовев
Септември
2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
