elenabili (Елена Биларева)
297 2389
17.07.2011 г., 12:09 ч.

Като лято 

  Поезия » Любовна
750 0 13

Не знам защо те чаках

с наивност на русалка.

Останах във играта

с един играч по-малко.

 

Притича като лято,

постла небе пред мене,

а после леден вятър

отвя те. И безследно

 

стопи се като пушек.

Разтвори се в реката.

В главата ми е суша.

Животът ми е сврака.

 

Остави две-три локви

и Слънце - като лава.

Пристегна като котва

сърцето – да не шава...

 

Привиждаш ми се сякаш!

Но пладне е, припича!

Не си ли мойто лято?!

...А толкова приличаш!

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??