Като лято

Jul 17, 2011, 12:09 PM

Poetry » Love

836 0 13

Не знам защо те чаках
с наивност на русалка.
Останах във играта
с един играч по-малко.
Притича като лято,
постла небе пред мене,
а после леден вятър
отвя те. И безследно
стопи се като пушек.
Разтвори се в реката.
В главата ми е суша.
Животът ми е сврака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като лято

Искате да прочетете повече?

Random works