elenabili (Елена Биларева)
298 2386
Jul 17, 2011, 12:09 PM

Като лято 

  Poetry » Love
804 0 13

Не знам защо те чаках

с наивност на русалка.

Останах във играта

с един играч по-малко.

 

Притича като лято,

постла небе пред мене,

а после леден вятър

отвя те. И безследно

 

стопи се като пушек.

Разтвори се в реката.

В главата ми е суша.

Животът ми е сврака.

 

Остави две-три локви

и Слънце - като лава.

Пристегна като котва

сърцето – да не шава...

 

Привиждаш ми се сякаш!

Но пладне е, припича!

Не си ли мойто лято?!

...А толкова приличаш!

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??